LinkedIn и скритото съгласие: Как социалната мрежа нарушава регулациите за защита на лични данни в ЕС

Европейските регулации за защита на личните данни изискват от компаниите да обработват данните на потребителите само след информирано и активно съгласие. Това обаче не винаги е така – според Ирландската комисия за защита на данните (DPC), LinkedIn е злоупотребила с практиката на предварително отметнати квадратчета и условия за мълчаливо съгласие, което доведе до глоба от 310 милиона евро за социалната мрежа. Нарушението се състои в липсата на активно информирано съгласие за обработване на лични данни на потребителите с цел предоставяне на целенасочена реклама в рамките на Европейския съюз.

Основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова коментира казуса по Bloomberg TV Bulgaria, като посочи, че европейското законодателство ясно дефинира как трябва да бъде събирано съгласието за обработка на данни. „Съгласието е валидно само ако потребителят го е дал свободно, информирано, за конкретни цели и с възможност за избор,“ уточни Руменова. Тя подчерта, че предварително отметнатите полета не покриват тези критерии и затова LinkedIn не разполага с правно основание за обработка на данните.

Какво означава информираното съгласие?

Съгласието за обработка на лични данни трябва да бъде дадено чрез декларация, отбелязване с отметка или друг недвусмислен начин. Когато то е комбинирано с други условия, от потребителя се очаква ясно да разбере, че данните му ще се обработват, и да може да избере дали да продължи, или не. Тази практика е важна особено в контекста на лични данни, които включват не само име и адрес, но и информация като интереси, работа, местоположение и други аспекти на онлайн и офлайн поведението на индивида.

„Субектът на данните има право по всяко време да оттегли даденото от него съгласие, включително по отношение на профилирането,“ обясни Руменова. Освен това, ако потребителят е дал съгласие, събраните данни трябва да се обработват само за конкретната услуга и да бъдат изтрити, когато вече не са необходими.

Право на контрол върху личните данни и изисквания за сигурност

От гледна точка на сигурността и прозрачността, социалните мрежи могат да поискат документи за верификация на профила, но само ако има ясно съгласие от страна на потребителя и ако събраните данни са ограничени до обема, необходим за услугата. Руменова отбеляза, че всеки потребител има право да бъде информиран как ще се използват тези данни и какви последици ще има това за него.

Европейската комисия следи за алгоритмите на YouTube, Snapchat и TikTok

Европейската комисия изиска от платформи като YouTube, Snapchat и TikTok информация за начина, по който алгоритмите им препоръчват съдържание. Тези данни, очаквани до 15 ноември, трябва да хвърлят светлина върху механизмите за алгоритмично препоръчване на съдържание и евентуалното им влияние върху психиката на децата. Според Руменова това е важен въпрос, особено когато се касае за съдържание, което би могло да окаже негативно влияние или да бъде незаконно.

Казусът с LinkedIn показва, че платформите трябва да внимават при събирането на данни и че дори гиганти като LinkedIn могат да бъдат санкционирани за неспазване на законодателството. Регулациите на ЕС са стриктни и поставят потребителите в центъра на контрола върху техните данни, като защитават правото на информираност и избора при използването им.