Какво е вишинг (vishing) и как да се предпазим от телефонни измами?

Един телефонен разговор, познато име или убедителен глас понякога са достатъчни, за да накарат човек да разкрие лична информация, парола или код за достъп до банковата си сметка. Тази форма на измама се нарича вишинг (vishing). Тя използва не толкова техническите слабости на устройствата, колкото доверието, притеснението и навиците ни при общуване.

Какво е вишинг и какво означава терминът?

Вишинг (vishing) е вид киберизмама, при която престъпници използват телефонни разговори или друга гласова комуникация, за да манипулират хората и да получат поверителна информация, финансови средства или достъп до техни профили.

Думата произлиза от английските voice (глас) и phishing (фишинг).

За разлика от традиционния фишинг, който обикновено използва подвеждащи електронни съобщения и интернет страници, вишингът разчита на непосредственото въздействие на гласа.

Измамникът може да се представи за банков служител, представител на технологична компания, служител на държавна институция или дори за човек, когото познавате.

Основната цел е да ви накара да предприемете действие, което при нормални обстоятелства не бихте извършили.

Как работи вишинг измамата?

Представете си следната ситуация.

Телефонът ви звъни. Човекът отсреща се представя за служител на банката и ви уведомява, че някой се опитва да получи достъп до сметката ви.

Говори спокойно, професионално и уверено. Използва банкови термини и обяснява, че за да предотврати злоупотреба, трябва да потвърдите самоличността си.

След няколко въпроса ви съобщава, че ще получите код на телефона си и трябва да му го продиктувате.

Точно тук е капанът.

Полученият код може всъщност да служи за активиране на банково приложение, регистриране на устройство или потвърждаване на операция, която не сте поискали.

Вие смятате, че защитавате парите си, но в действителност може да предоставяте на измамника необходимото за достъп до тях.

Това е същността на социалното инженерство – манипулиране на човека така, че сам да преодолее защитата, която технологията му осигурява.

Реален пример за вишинг: предупреждението на Банка ДСК

На 16 февруари 2026 г. Банка ДСК публикува предупреждение за нов опит за телефонна измама (vishing), при който злонамерени лица се представят за нейни служители.

В описаната схема измамниците твърдят, че е необходимо автоматично прехвърляне на биометрични данни от стара към нова платформа за електронно банкиране.

За целта искат от клиентите да потвърдят трите си имена, телефонния си номер и код за сигурност, получен на мобилния телефон.

Според предупреждението кодът всъщност е предназначен за инсталиране на DSK Smart.

След компрометиране на банковите данни измамниците могат да добавят банкови карти в електронни портфейли, след което да последват неразпознати транзакции.

Този случай показва нещо особено важно: измамникът не е задължително да знае паролата ви предварително. Той може да се опита да получи необходимия достъп чрез поредица от действия, които вие сами извършвате по негово настояване.

Каква е разликата между фишинг, смишинг и вишинг?

Трите понятия често се използват за сходни измами, но има разлика в основния канал, по който се осъществява атаката.

Фишинг (phishing) – измама чрез подвеждащи електронни съобщения, сайтове или други онлайн канали. Обикновено целта е човек да отвори фалшива страница и да въведе поверителни данни.

Смишинг (smishing) – фишинг чрез SMS съобщения. Например получавате известие за неплатена доставка с линк към страница, която имитира сайт на куриерска компания.

Вишинг (vishing) – измама чрез гласово общуване. Измамникът разговаря с вас по телефона или чрез приложение за разговори и се опитва да ви убеди да разкриете информация или да предприемете определено действие.

Тези методи могат да бъдат комбинирани.

Например първо получавате SMS за проблем с банковата си карта, а след това телефонно обаждане от човек, представящ се за банков служител. Така измамата изглежда по-убедителна, защото вторият контакт привидно потвърждава първия.

Защо социалните мрежи улесняват телефонните измамници?

Социалните мрежи създават възможности за общуване, но същевременно предоставят публична информация, която може да бъде използвана за подготовка на измами.

Публикуваните имена, професионални контакти, месторабота, интереси и информация за предстоящи събития могат да помогнат на престъпниците да изградят по-убедителна история.

Например, ако публично сте съобщили, че участвате в рекламна кампания, измамник може да ви потърси под претекст, че има проблем с договор, плащане или достъп до рекламния ви акаунт.

Ако управлявате популярна страница, може да получите съобщение от фалшив профил, който се представя за техническа поддръжка на платформата.

Ако очаквате възнаграждение от партньорство, може да получите обаждане за несъществуваща грешка при банковия превод.

Това са възможни сценарии, чрез които социалното инженерство може да бъде насочено към хора с публично онлайн присъствие.

Защо инфлуенсърите и създателите на съдържание са уязвими?

Инфлуенсърите често използват множество дигитални услуги едновременно – социални профили, рекламни акаунти, електронна поща, платформи за сътрудничество, онлайн магазини и платежни системи.

Тези профили могат да имат не само лична, но и пряка финансова стойност.

Затова измамата може да бъде насочена не само към банковата сметка, но и към самата дигитална идентичност.

Например престъпник може да се представи за служител на социална платформа и да заяви, че профилът ви ще бъде блокиран заради нарушение на авторски права.

Следва искане да продиктувате код, изпратен на телефона ви, за да потвърдите, че действително сте собственикът на профила.

В действителност кодът може да бъде предназначен за достъп до акаунта или за промяна на настройките за сигурност.

При успешна атака измамникът може да получи контрол върху профила, да публикува подвеждащо съдържание, да изпраща съобщения до последователите или да се опита да използва аудиторията за нови измами.

Така една индивидуална атака може да се превърне в заплаха за много други хора.

Изкуствен интелект и вишинг: може ли измамник да имитира познат глас?

Развитието на изкуствения интелект добавя още един риск към гласовите измами.

Съвременните технологии позволяват създаване на синтетична реч, която може да имитира характеристиките на човешки глас.

При наличие на достатъчно подходящи записи злонамерени лица могат да се опитат да създадат убедителна имитация на конкретен човек.

Това е особено чувствителна тема за хората с публично присъствие, чиито видеа, интервюта и аудиозаписи са широко достъпни.

Представете си, че получавате гласово съобщение, което прилича на гласа на ваш близък, колега или бизнес партньор. В него се иска спешно плащане или предоставяне на информация.

В такава ситуация познатият глас сам по себе си вече не трябва да се приема като достатъчно доказателство за самоличност.

Не всяко необичайно обаждане е създадено с изкуствен интелект. Измамниците продължават да използват и обикновени записи, подправени телефонни номера и директна човешка манипулация.

Но възможността за гласови имитации прави независимата проверка още по-важна.

Темата е част от по-широкия проблем за злонамереното използване на изкуствен интелект, включително при онлайн измами, манипулации и злоупотреби с дигитална идентичност.

Кои психологически техники използват телефонните измамници?

Вишингът разчита на добре познати механизми на човешкото поведение.

Авторитет. Измамникът се представя за лице, което има право да дава указания – банков служител, полицай, технически специалист или представител на известна компания.

Спешност. Създава се впечатление, че забавянето ще доведе до непосредствена загуба – блокиране на профил, изчезване на средства или провал на важна сделка.

Страх. Човекът е убеден, че вече се случва нещо опасно и трябва незабавно да се защити.

Доверие. Използват се познати имена, институции, професионални термини и лична информация, за да изглежда разговорът достоверен.

Изолиране. Понякога жертвата е убеждавана да не прекъсва разговора и да не се консултира с други хора.

Тези техники могат да бъдат успешни независимо от възрастта, образованието или професионалния опит на човека.

Психологическият натиск чрез ограничено време се среща и в други дигитални практики. Например таймерите и посланията за спешност в електронните магазини могат да подтикнат потребителите към прибързани решения. Разбира се, използването на таймер само по себе си не представлява измама, но илюстрира как усещането за недостиг на време влияе върху поведението.

Как да разпознаем вишинг обаждане?

Няма един-единствен признак, който безпогрешно да определя дали разговорът е измамен.

Съществуват обаче характерни предупредителни сигнали.

Бъдете особено внимателни, когато непознат събеседник:

• Иска да продиктувате код, получен чрез SMS, Viber или друго приложение.
• Настоява да съобщите парола, ПИН или данни от банкова карта.
• Заплашва с незабавно блокиране на профил или загуба на средства.
• Иска да инсталирате приложение за дистанционен достъп.
• Предлага да прехвърлите парите си в друга, уж по-сигурна сметка.
• Настоява да не прекъсвате разговора, докато изпълнявате инструкциите му.
• Твърди, че трябва да потвърдите действие, което не сте инициирали.

Важно е да се помни, че дори професионалното поведение на събеседника, правилната употреба на терминология и наличието на реални лични данни не доказват неговата самоличност.

Как да се предпазим от вишинг и телефонни банкови измами?

Най-ефективното правило е просто: не извършвайте действия с поверителни данни по инструкции, получени при неочаквано обаждане.

Ако ви търсят от името на банка, прекратете разговора и се свържете с нея чрез официалния ѝ телефон.

Ако получавате предупреждение за социален профил, отворете приложението самостоятелно и проверете известията в официалните настройки.

Ако човек, който твърди, че е ваш близък, поиска спешно пари, потърсете го по предварително известен канал и потвърдете искането.

За защита на социалните профили използвайте уникални пароли и многофакторно удостоверяване. Когато е възможно, предпочитайте защитени методи като passkeys или приложения за удостоверяване.

Никога не предоставяйте кодове за вход на други хора, дори когато твърдят, че ви помагат.

Преглеждайте редовно устройствата и активните сесии, свързани с важните ви профили.

Ако сте собственик на популярна страница или управлявате рекламни акаунти, ограничете администраторския достъп до действително необходимите лица.

За повече практически съвети прочетете и как да разпознаете телефонна измама с банкова сметка и да защитите парите си. Материалът разглежда конкретни предупредителни сигнали и действията, които трябва да предприемете при съмнително обаждане.

Какво да направим, ако вече сме станали жертва на вишинг?

Ако сте предоставили код за достъп, парола или банкова информация, действайте незабавно.

При компрометирани банкови данни уведомете банката и поискайте подходящи защитни мерки.

При съмнение за превзет социален профил опитайте да възстановите достъпа през официалните механизми на платформата.

Сменете паролите си от надеждно устройство и прекратете непознатите активни сесии, ако имате достъп до съответните настройки.

Ако измамник вече използва профила ви, предупредете последователите и партньорите си чрез друг проверен комуникационен канал.

Съхранете доказателства за случилото се и подайте сигнал до компетентните органи при данни за престъпление.

Не плащайте на непознати лица, които обещават срещу възнаграждение да възстановят откраднат профил или изгубени средства. Това може да бъде последващ опит за измама.

При финансови загуби е важно да се знае и кой носи отговорност при телефонни банкови измами и кога банката трябва да възстанови парите. В анализа на „Делово инфо“ са разгледани разликите между неразрешена платежна операция и превод, извършен от клиент, който е бил подведен.

Защо дигиталната репутация изисква и дигитална защита?

Социалните мрежи превърнаха личната идентичност в публичен ресурс. Профилите, публикациите, гласът, изображенията и професионалните контакти са част от начина, по който хората изграждат доверие онлайн.

Същите тези елементи обаче могат да бъдат използвани от измамници, които се опитват да изглеждат убедителни.

Вишингът показва, че съвременната киберсигурност не се изчерпва с предпазването от вируси и подозрителни сайтове. Тя включва и способността да разпознаваме манипулацията в обикновен разговор.

Най-важният въпрос вече не е само „Кой ми се обажда?“, а „Как мога независимо да проверя, че този човек действително е този, за когото се представя?“.

Именно този навик може да защити не само парите и личните ни данни, но и дигиталната ни идентичност, професионалната репутация и доверието на хората, с които общуваме.