Какво е смишинг (smishing) и как да разпознаем измамните SMS съобщения?

Събрах най-важното по темата „какво е смишинг“ . Получавате SMS за неплатена куриерска такса, задържана пратка, пътна глоба или проблем с банковата ви сметка. Съобщението изглежда достоверно, сумата е малка, а един линк обещава бързо решение. Но зад него може да се крие смишинг – киберизмама, която използва текстови съобщения, за да открадне лични данни, банкови средства или достъп до дигитални профили.

Какво е смишинг (smishing)?

Смишинг е разновидност на фишинга, при която измамниците използват SMS съобщения, за да подведат получателя да отвори опасен линк, да предостави поверителни данни, да инсталира приложение или да предприеме друго нежелано действие.

Терминът smishing е образуван от SMS и phishing.

Основната разлика между смишинга и класическия фишинг е комуникационният канал. При смишинга примамката се изпраща като текстово съобщение до мобилния телефон.

Подобни измами могат да се разпространяват и чрез приложения за съобщения, като в практиката често се използва по-широкото название фишинг чрез съобщения.

Целта не е просто да бъде прочетен текстът. Измамникът иска получателят да извърши определено действие, което може да доведе до финансова загуба или компрометиране на неговата дигитална идентичност.

Как работи една смишинг измама?

Представете си, че очаквате доставка от онлайн магазин.

На телефона ви пристига съобщение:

„Вашата пратка не може да бъде доставена поради непълен адрес. Актуализирайте данните си чрез посочения линк.“

Текстът изглежда логичен. Възможно е действително да сте направили поръчка през последните дни.

След отварянето на връзката се появява страница, която прилича на сайт на куриерска компания. От вас се иска да въведете адреса си и да заплатите малка такса.

Въвеждате данните на банковата карта, защото сумата изглежда незначителна.

Но сайтът може да е фалшив. Вместо да платите за доставка, предоставяте данните си на престъпници.

Понякога следва искане за еднократен код, чрез който измамниците се опитват да потвърдят нежелана операция.

В други случаи линкът води към изтегляне на злонамерено приложение.

Смишингът разчита на една характерна особеност: получаваме съобщенията директно на телефона си и често реагираме на тях бързо, без внимателно да проверяваме подателя и интернет адреса.

Реален случай в България: фалшиви глоби и куриерски съобщения

Смишингът не е само теоретична заплаха.

През май 2026 г. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ съобщи за разкрита схема за разпространение на фишинг съобщения от името на МВР, други институции и куриерски компании.

Специализираната операция е проведена на 8 и 9 май след множество жалби и сигнали от граждани.

Според официалната информация измамниците са изпращали съобщения, в които се твърди, че получателите имат неплатени глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата.

Предлагало се е плащане през линк, включително под претекст за отстъпка.

Използваните интернет адреси имитирали официални институции.

При разследването са открити данни за фалшиви домейни, неправомерно използвана лична и банкова информация и съобщения за неполучени куриерски пратки.

На 11 май 2026 г. МВР съобщава, че в рамките на разследваната схема са изпратени десетки хиляди съобщения и са установени десетки пострадали.

Случаят е показателен за мащаба, който може да достигне една подобна кампания. Не е необходимо измамникът да познава лично получателя. Достатъчно е да изпрати убедителна примамка до голям брой хора.

Подробности за разследването са публикувани в официалното съобщение на МВР за разкритата фишинг схема.

Най-разпространените сценарии за смишинг

Фалшиви SMS съобщения от куриерски компании

Това е един от най-разпознаваемите сценарии.

Получателят научава, че пратката му е задържана, адресът е непълен или е необходимо допълнително плащане.

Измамниците разчитат, че много хора пазаруват онлайн и очакват доставки.

Съобщението може да изглежда особено убедително в периоди на засилено пазаруване, като Черния петък и коледните празници.

Съобщения за банкови проблеми

Получавате SMS, че картата ви е блокирана, сметката е временно ограничена или е установено подозрително плащане.

За решаване на проблема се предлага линк към страница, която имитира електронното банкиране.

Там може да бъдете подканени да въведете данни за вход, номер на карта или еднократен код.

Фалшиви глоби от държавни институции

Съобщението твърди, че имате неплатено административно задължение.

Използват се институционални наименования, официално звучащ език и предупреждение за последствия при забавяне.

Целта може да бъде да ви пренасочат към фалшива платежна страница.

Известия за блокирани социални профили

Потребителят получава съобщение, че неговият Facebook, Instagram или друг акаунт ще бъде ограничен.

Предлага се потвърждение чрез линк.

Това е особено чувствителен сценарий за създатели на съдържание, инфлуенсъри и собственици на бизнес страници, за които профилът е и професионален актив.

Фалшиви награди и промоции

Съобщението обявява, че сте спечелили подарък, ваучер или друга награда.

За да я получите, трябва да въведете лични данни, да се регистрирате в непознат сайт или да заплатите такса.

Съобщения за неплатен абонамент

Твърди се, че достъпът ви до стрийминг услуга, облачно хранилище или друг дигитален продукт ще бъде прекъснат.

Изпраща се линк за актуализиране на платежните данни.

Този сценарий използва опасението, че човек ще загуби достъп до услуга, която действително използва.

Защо измамното съобщение може да се появи сред истинските SMS-и?

Много потребители смятат, че ако съобщението е в същия разговор като предишни известия от банка или организация, то непременно е истинско.

Това не е надежден критерий.

При определени технически условия измамниците могат да подправят информацията за изпращача. Така съобщението може да изглежда като изпратено от познато име или номер.

Някои телефони групират съобщенията според показаната идентификация на изпращача, а не според независимо доказана самоличност.

Следователно появата на съобщение в познат SMS разговор не гарантира неговата достоверност.

Не бива да се разчита и единствено на държавния код на телефонния номер. Измамни съобщения могат да използват както чуждестранни, така и местни номера или идентификатори.

Името на подателя е повод за проверка, а не доказателство за автентичност.

Как да разпознаем измамен SMS?

Има няколко предупредителни сигнала, които заслужават особено внимание.

• Неочаквано съобщение за проблем с банка, доставка или профил.
• Искане за незабавно плащане или потвърждение.
• Линк към непознат или необичаен интернет адрес.
• Предупреждение за глоба, санкция или блокиране на услуга.
• Искане за данни от банкова карта или код за сигурност.
• Необичайно предложение за награда, отстъпка или възстановяване на сума.
• Настояване да инсталирате приложение извън официален магазин.

Важно е да се знае, че измамното съобщение невинаги съдържа правописни грешки. То може да бъде граматически правилно и професионално формулирано.

Някои кампании използват автоматизирано генериране и превод на текстове, включително инструменти с изкуствен интелект.

Затова качеството на езика не е достатъчен критерий за надеждност.

Как да проверим съобщение за неполучена пратка?

Ако действително очаквате доставка, не е необходимо да използвате линка от SMS-а.

Отворете самостоятелно официалния сайт или приложението на куриерската компания.

Проверете статуса на пратката чрез номера за проследяване, който сте получили при поръчката.

Ако има проблем с доставката, потърсете потвърждение чрез официалните канали.

Особено внимателни бъдете при искания за плащане на малки суми.

Измамниците могат да разчитат, че потребителят няма да отдели време за проверка заради незначителния размер на таксата.

Но реалният риск може да бъде кражба на данните на картата, а не само загубата на посочената сума.

Каква е разликата между смишинг, фишинг и вишинг?

Трите понятия обозначават различни начини за осъществяване на сходни измами.

Фишинг (phishing) е общото понятие за измами, при които престъпниците се представят за доверени източници, за да получат информация или да предизвикат опасно действие.

Подробно сме разгледали механизмите в публикацията „Какво е фишинг (phishing) и как да разпознаем измамните съобщения?“.

Смишинг (smishing) е разновидността, при която основната примамка достига до човека чрез SMS.

Вишинг (vishing) използва телефонни обаждания и гласови съобщения.

Повече за него можете да научите от статията „Какво е вишинг (vishing) и как да се предпазим?“.

На практика една измама може да съчетава всички тези методи.

Например първо получавате SMS, след това отваряте фалшив сайт, а накрая ви се обажда човек, представящ се за банков служител.

Всяка следваща стъпка се използва, за да направи предишната по-убедителна.

Какво да направим, ако сме натиснали линк от измамен SMS?

Първо трябва да разграничим самото отваряне на линк от предоставянето на данни или инсталирането на опасен софтуер.

Ако само сте отворили страницата

Затворете я, без да въвеждате лична информация или да разрешавате изтегляния.

Самото отваряне не означава непременно, че сте станали жертва, но не гарантира и липса на риск.

Проверете дали устройството е актуализирано и дали не са се появили необичайни известия, приложения или промени в настройките.

Ако сте въвели данни от банкова карта

Свържете се незабавно с обслужващата банка.

Обяснете, че сте въвели данни в подозрителна страница и поискайте преценка дали картата трябва да бъде блокирана и преиздадена.

Проверете движенията по сметката и активирайте известия за операции, ако не ги използвате.

Ако сте въвели парола

Сменете я през официалния сайт или приложение на съответната услуга.

Ако същата парола се използва и на други места, сменете я и там.

Проверете активните сесии, непознатите устройства и настройките за възстановяване на акаунта.

Ако сте продиктували или въвели еднократен код

Действайте незабавно.

Кодът може да е бил предназначен за потвърждаване на плащане, регистрация на устройство или промяна в настройките за сигурност.

Уведомете съответната банка или доставчик на услугата и поискайте проверка за неразрешени действия.

Ако сте инсталирали приложение

Не предоставяйте допълнителни разрешения и не въвеждайте чувствителни данни.

При съмнение за злонамерен софтуер прекратете използването на засегнатото устройство за банкиране и потърсете техническа помощ.

За смяна на важни пароли използвайте друго, надеждно устройство.

Как да ограничим риска от смишинг на Android и iPhone?

Съвременните смартфони разполагат с функции за филтриране на нежелани съобщения и блокиране на определени податели.

Те могат да бъдат полезни, но не осигуряват пълна защита.

Някои измамни съобщения преминават през филтрите, особено когато са изпратени от нови номера или използват променени текстове.

Добра практика е да актуализирате операционната система и приложението за съобщения.

Не инсталирайте приложения чрез линкове от неочаквани SMS-и.

Ограничете разрешенията на приложенията, особено достъпа до SMS, известия, функции за достъпност и административно управление на устройството.

Когато е възможно, използвайте passkeys или други устойчиви на фишинг методи за удостоверяване.

Те могат да намалят риска от злоупотреба с откраднати пароли, но не отменят необходимостта от проверка на платежни операции и подозрителни съобщения.

Защо смишингът е риск за инфлуенсъри и администратори на социални профили?

Хората, които управляват професионални профили, получават множество известия за рекламни кампании, плащания, партньорства и достъп до дигитални услуги.

Това създава благоприятна среда за персонализирани измами.

Представете си, че управлявате популярна страница и получавате SMS, в който се твърди, че рекламният ви акаунт е ограничен.

Съобщението ви приканва да отворите линк, за да потвърдите собствеността върху страницата.

Фалшивата страница може да поиска парола или код за вход.

Ако измамниците получат контрол върху профила, последиците могат да засегнат не само собственика, но и последователите, рекламодателите и бизнес партньорите.

Поради това защитата на основния имейл, свързаните телефонни номера, административните права и методите за възстановяване на профилите е особено важна.

Къде да подадем сигнал за измамен SMS?

Ако съобщението се представя за изпратено от банка, куриерска компания или държавна институция, можете да уведомите съответната организация чрез официалните ѝ контакти.

Използвайте възможностите на телефона за докладване на спам и блокиране на подателя.

При компрометирани банкови данни уведомете незабавно банката.

При данни за престъпление можете да се обърнете към полицията или да използвате официалния портал за киберпрестъпност на ГДБОП – cybercrime.bg.

Съхранете подозрителното съобщение, телефонния номер, интернет адреса и наличните доказателства за евентуални операции.

Не разпространявайте активния измамен линк публично по начин, който може да подведе други хора да го отворят.

Най-важното правило: проверявайте информацията извън полученото съобщение

Смишингът използва обикновени ситуации от ежедневието – очаквана пратка, банково известие, административно задължение или предупреждение за онлайн профил.

Точно затова може да бъде убедителен.

Но независимо колко достоверно изглежда съобщението, проверката трябва да се извърши през независим и официален канал.

Не отваряйте подозрителни линкове. Не въвеждайте банкови данни в непознати страници. Не предоставяйте еднократни кодове и не инсталирайте приложения по инструкции от неочаквани съобщения.

Един SMS може да изглежда официален, но не е доказателство, че действително идва от институцията, за която се представя.

Навикът да проверяваме, преди да действаме, остава една от най-важните защити срещу дигиталните измами.