Какво е спуфинг (spoofing) и как измамниците подправят телефонни номера, имейли и дигитална самоличност?

Какво е спуфинг (spoofing) и какво обобщих по темата ще научите от тази статия. Телефонът звъни и на екрана се появява познат номер. Получавате имейл, който изглежда изпратен от колега, банка или известна компания. Отваряте интернет страница, чийто адрес почти не се различава от този на популярна услуга. Въпреки това зад всеки от тези контакти може да стои измамник. Технологиите за подправяне на идентичността се наричат спуфинг (spoofing). Как работят, защо са опасни и как можем да разпознаем фалшивия подател?

Какво е спуфинг (spoofing)?

Спуфинг (spoofing) е метод, при който се подправя или имитира определена идентификационна информация, така че дадено съобщение, обаждане, интернет адрес или техническа комуникация да изглеждат като произхождащи от друг източник.

В контекста на онлайн измамите спуфингът най-често се използва за представяне за доверена организация или познат човек.

Според Федералното бюро за разследване на САЩ (ФБР) измамниците могат да маскират имейл адрес, име на подател, телефонен номер или интернет адрес, за да създадат впечатление за автентичност.

Например получавате обаждане, което изглежда като идващо от реалния телефонен номер на вашата банка.

Но действителният обаждащ се може да няма никаква връзка с нея.

Именно тази разлика между показаната и действителната идентичност е същността на спуфинга.

Важно е да се прави разграничение: спуфингът не винаги означава, че престъпникът е проникнал в телефона, електронната поща или системата на организацията, чиято идентичност използва.

Понякога се подправя единствено информацията, която получателят вижда.

Как работи телефонният спуфинг (caller ID spoofing)?

Телефонният спуфинг е една от най-разпространените и опасни форми на подправяне на идентичност.

При него на екрана на получателя се визуализира номер, различен от действителния източник на обаждането.

Технологията е известна като caller ID spoofing.

Представете си, че получавате обаждане, при което телефонът показва номер, който разпознавате като принадлежащ на банка.

Отговаряте, защото смятате, че разговорът е легитимен.

Събеседникът се представя за служител от отдела за сигурност и ви съобщава, че е извършен опит за неразрешен превод.

След това иска да потвърдите самоличността си чрез еднократен код.

В действителност може да разговаряте с измамник, който използва подправена идентификация на обаждането.

Техническото подправяне на номера създава доверие, а последващият разговор се опитва да го превърне в достъп до поверителна информация.

Това е пример как спуфингът и социалното инженерство могат да работят заедно.

Официално предупреждение за телефонен спуфинг в България

На 14 август 2026 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) съобщава за съвместни действия с мобилните оператори A1 България, Vivacom и Yettel България във връзка с телефонни измами с подправени номера.

Регулаторът обяснява, че при този метод на екрана на потребителя може да се появи номер на банка, държавна институция, куриерска компания, търговска организация или близък човек, въпреки че обаждането действително идва от друг източник.

КРС предупреждава и за друг характерен признак.

Възможно е човек да започне да получава обаждания от непознати, които твърдят, че той ги е търсил, въпреки че изобщо не им е звънял.

Това може да показва, че телефонният му номер е използван като подправена идентификация при чужди обаждания.

Важен детайл е, че собственикът на показвания номер обикновено също е потърпевш от злоупотребата, а не непременно участник в нея.

Според КРС мобилните оператори прилагат технически и организационни мерки за откриване и ограничаване на подозрителния трафик.

Но институцията предупреждава, че не всички случаи могат да бъдат предотвратени чрез технически средства.

Затова потребителите не трябва да приемат показвания телефонен номер като достатъчно доказателство за самоличността на обаждащия се.

Повече информация може да бъде намерена в официалното предупреждение на Комисията за регулиране на съобщенията за телефонния спуфинг.

Какво е имейл спуфинг (email spoofing)?

Имейл спуфингът представлява подправяне на информацията за подателя на електронно съобщение.

Целта е получателят да повярва, че имейлът произхожда от определен човек или организация.

Например в пощата ви пристига съобщение, което на пръв поглед изглежда изпратено от управителя на компанията, с която работите.

В него се иска спешно плащане, изпращане на документ или промяна на банкова информация.

Възможно е показаното име да е истинско, а имейл адресът да бъде подправен или визуално подобен на оригиналния.

Има няколко различни сценария.

При единия измамникът подправя видимата информация за изпращача.

При другия използва собствен домейн, който много прилича на официалния адрес на дадена организация.

В трети случай може да бъде компрометиран реален имейл акаунт. Това вече не е просто подправяне на адрес, а действително неразрешено използване на профила.

Тези ситуации могат да изглеждат сходно за получателя, но технически са различни.

Как да разпознаем подправен имейл адрес?

Първо проверете действителния адрес на подателя, а не само изписаното име.

Например:

• marketing@example.com – примерен адрес на организация.
• marketing@examp1e.com – визуално подобен адрес, в който буквата „l“ е заменена с цифрата „1“.

Това са илюстративни адреси, използващи примерни домейни.

Разликата може да бъде трудна за забелязване при бърз преглед.

Измамниците могат да използват и допълнителни думи, тирета, поддомейни или различни домейн окончания.

Но има и по-важен момент: дори когато видимият адрес изглежда напълно правилен, той не винаги доказва, че съобщението действително е изпратено от посочената организация.

Затова при необичайни искания за пароли, финансови преводи или достъп до профили трябва да се прави независима проверка.

Не използвайте автоматично телефонен номер или друга информация, предоставена в самото съмнително съобщение.

Какво е спуфинг на уебсайтове (website spoofing)?

При този тип измама се създава интернет страница, която имитира действителен сайт.

Може да бъдат копирани логото, цветовете, изображенията, бутоните и формулярите за вход.

Целта е потребителят да повярва, че се намира в официална платформа.

Например фалшив сайт може да изглежда като страница за вход във Facebook, Instagram, електронна поща или банкова услуга.

Ако човек въведе потребителското си име и паролата, те могат да бъдат получени от измамника.

Особено опасни са адресите, които визуално приличат на оригиналните, но съдържат заменени символи или допълнителни думи.

Този подход е близък до тайпосквотинг (typosquatting), при който се използват адреси, сходни с популярни домейни, включително възможни печатни грешки.

Важно е да знаем, че катинарчето в браузъра не доказва легитимността на сайта.

HTTPS осигурява криптирана връзка, но и измамна страница може да използва HTTPS.

Затова трябва да се проверява точният домейн, а не само външният вид на страницата.

Може ли измамник да използва самоличността на инфлуенсър?

Да. Хората с публично онлайн присъствие могат да бъдат особено уязвими към различни форми на имитация.

Инфлуенсърите публикуват снимки, видеа, гласови записи, професионални контакти и информация за рекламни партньорства.

Тези материали могат да бъдат използвани за създаване на фалшиви профили или измамна комуникация.

Например престъпник може да създаде социален профил със снимка, име и визуална идентичност, близки до тези на популярна личност.

След това може да изпраща съобщения от нейно име, да предлага несъществуващи награди или да приканва последователи да предоставят лични данни.

Това не винаги е технически спуфинг в тесния смисъл на термина. Често става дума за имитация на самоличност (impersonation) чрез фалшив профил.

Двата метода обаче могат да бъдат комбинирани.

Например измамникът може едновременно да използва фалшив социален профил, подправен имейл подател и интернет страница, имитираща официален сайт.

Така една измама се превръща в последователна история, която изглежда убедителна през няколко комуникационни канала.

Как спуфингът се използва при фалшиви рекламни партньорства?

Представете си, че инфлуенсър получава имейл от предполагаем представител на известна марка.

Съобщението съдържа реални подробности за неговата аудитория и скорошните му публикации.

Подателят предлага възнаграждение за рекламна кампания и изпраща линк към платформа за договори.

В действителност имейл адресът може да имитира адреса на реалната компания, а платформата да бъде фалшива.

Тук се комбинират два различни механизма.

Единият е подправянето на идентичността – спуфинг.

Другият е персонализираната измама, изградена чрез предварително проучване на получателя.

За втория метод прочетете какво е спиър фишинг (spear phishing) и как измамниците използват личната ни информация.

При подобни предложения е разумно да се проверява не само имейл адресът, но и дали компанията действително провежда такава кампания и дали човекът, който се представя за неин служител, работи за нея.

Каква е разликата между спуфинг, фишинг и социално инженерство?

Тези понятия често се използват заедно, но не означават едно и също.

Спуфинг (spoofing) е подправяне или имитация на идентичност, адрес или техническа информация.

Фишинг (phishing) е измамна комуникация, целяща да подведе човека да предостави информация или да предприеме опасно действие.

Социално инженерство (social engineering) е по-широкият подход за манипулиране на човешкото поведение чрез доверие, страх, авторитет или други психологически механизми.

Например телефонният номер на банка може да бъде подправен чрез спуфинг.

Разговорът, в който измамникът иска банков код, представлява вишинг.

А използването на страх от загуба на пари, за да бъде убеден клиентът, е социално инженерство.

Това са различни елементи на една и съща измамна операция.

По-подробно механизмите са разгледани в материалите „Какво е фишинг (phishing)?“ и „Какво е социално инженерство и как да се предпазим?“.

Може ли спуфингът да се използва при SMS измами?

Да. При определени обстоятелства е възможно подправяне на информацията за изпращача на текстови съобщения.

Това може да създаде впечатление, че SMS-ът е изпратен от банка, куриерска компания или друга позната организация.

При някои системи за съобщения подправеният идентификатор може да доведе до визуализиране на измамното съобщение в съществуващ разговор с легитимен подател.

Това не доказва, че организацията действително е изпратила съобщението.

Ако SMS-ът съдържа линк към фалшива страница и има за цел кражба на информация, схемата може да представлява и смишинг.

За повече примери прочетете какво е смишинг (smishing) и как да разпознаем измамните SMS съобщения.

Какво представлява IP и DNS спуфингът?

В техническата киберсигурност понятието спуфинг има и други приложения.

IP spoofing е подправяне на изходния IP адрес в мрежов пакет, така че той да изглежда изпратен от различен източник.

Това може да бъде използвано в определени мрежови атаки, включително някои разновидности на атаки за отказ на услуга.

DNS spoofing е подправяне на информацията, свързана с преобразуването на домейни към IP адреси, което може да доведе до неправилно насочване към интернет ресурс.

За обикновения потребител основният риск е да попадне на фалшива страница, въпреки че е очаквал достъп до позната услуга.

Тези техники се различават от обикновеното копиране на визуалния дизайн на сайт.

Затова терминът „спуфинг“ не трябва да се възприема само като телефонна измама. Той описва цяла група методи за подправяне на идентификационна или комуникационна информация.

Как да разпознаем спуфинг измама?

Няма универсален визуален признак, който безпогрешно да показва, че определен номер или адрес е подправен.

Но няколко ситуации трябва да повишат вниманието.

• Познат телефонен номер ви търси с неочаквано искане за банкова информация.
• Получавате имейл от привидно позната организация, но съдържанието е необичайно.
• Подателят настоява за незабавно действие и отказва независима проверка.
• Интернет адресът наподобява известен сайт, но съдържа допълнителни символи или променени букви.
• Получавате искане за еднократен код, парола или потвърждение на непозната операция.
• Появява се нов профил, който използва името и снимките на познат човек, но комуникира по необичаен начин.
• Непознати хора ви търсят, защото според тях сте им звъняли, въпреки че не сте извършвали такива обаждания.

Последният признак може да бъде свързан с използване на вашия номер като подправена идентификация.

Как да се защитим от телефонен спуфинг?

Най-важното правило е да не се доверявате единствено на номера, който се показва на екрана.

Ако получите неочаквано обаждане от банка, институция или компания и ви поискат чувствителна информация, прекратете разговора.

След това намерете официалния телефон на организацията и се свържете с нея самостоятелно.

Не връщайте непременно обаждане на номера от историята на телефона, защото той може да е бил подправен.

Не предоставяйте пароли, ПИН кодове, CVV/CVC кодове или еднократни кодове за потвърждение.

Не инсталирайте приложения и не разрешавайте дистанционен достъп до устройството по инструкции, получени при непоискано телефонно обаждане.

Блокирането на подозрителен номер може да намали нежеланите контакти от него, но не е пълно решение срещу спуфинга.

При този метод извършителите могат да използват различни подправени номера, включително действително принадлежащи на други хора.

Повече за свързаните телефонни измами можете да научите в статията „Какво е вишинг (vishing) и как да се предпазим?“.

Как да защитим електронната си поща от подправени податели?

За потребителите най-важно е да проверяват необичайните искания и да не отварят подозрителни линкове или файлове.

За собствениците на домейни и организации има и допълнителни технически възможности.

Сред основните механизми за удостоверяване на електронната поща са SPF, DKIM и DMARC.

SPF (Sender Policy Framework) позволява на собственика на домейна да посочи кои пощенски сървъри са упълномощени да изпращат имейли от негово име.

DKIM (DomainKeys Identified Mail) използва криптографски подпис, чрез който получаващата система може да провери определени характеристики на съобщението и свързания с подписа домейн.

DMARC (Domain-based Message Authentication, Reporting and Conformance) свързва резултатите от удостоверяването с домейна, видим за получателя, и позволява да се зададе политика за обработка на съобщения, които не преминават съответните проверки.

Тези технологии намаляват възможностите за определени видове подправяне на домейна.

Те обаче не гарантират, че всяко съобщение, преминало техническа проверка, е безопасно.

Например измамник може да използва собствен, правилно конфигуриран домейн, който просто прилича на името на известна организация.

Затова техническата защита и внимателната проверка трябва да се допълват.

Защо защитата от спуфинг е важна за бизнеса?

При бизнес комуникацията последствията от подправена идентичност могат да бъдат значителни.

Една компания може да бъде засегната по два различни начина.

Първо, служителите ѝ могат да получат измамни съобщения, представящи се за изпратени от клиенти, доставчици или ръководители.

Второ, собственото име и домейн на компанията могат да бъдат използвани за изпращане на подправена кореспонденция към други хора.

Във втория случай може да бъде засегнато доверието към организацията, дори ако тя няма пряко участие в измамата.

Затова фирмите трябва да обръщат внимание както на входящите съобщения, така и на защитата на собствените си домейни.

Полезни мерки са правилната конфигурация на SPF, DKIM и DMARC, ограничаване на административния достъп до пощенските системи и независима проверка на промени в платежните инструкции.

При големи преводи е разумно да се използва второ потвърждение през предварително установен комуникационен канал.

Какво да направим, ако нашият телефонен номер или имейл се използва от измамници?

Първо трябва да се установи дали действително има компрометиран акаунт, или единствено подправена идентификация.

Ако непознати хора ви съобщават, че сте им звъняли, а вие не сте извършвали такива обаждания, това не означава автоматично, че телефонът ви е хакнат.

Възможно е номерът ви да се използва като подправена идентификация.

Свържете се с мобилния си оператор, обяснете ситуацията и поискайте съдействие за проверка.

Ако получавате предупреждения, че от ваш имейл адрес се изпращат съобщения, които не сте създавали, проверете настройките и сигурността на пощенския акаунт.

Прегледайте активните сесии, свързаните приложения и историята на достъп, когато услугата предоставя такава информация.

Сменете паролата, ако има признаци за компрометиране, и активирайте многофакторно удостоверяване.

При фирмен домейн може да се наложи техническа проверка на пощенските записи и удостоверяването на изпращаните съобщения.

Ако има финансови злоупотреби, незабавно уведомете банката.

При данни за престъпление можете да подадете сигнал до полицията или чрез портала за киберпрестъпност на ГДБОП.

Може ли изкуственият интелект да направи спуфинга по-опасен?

Изкуственият интелект може да бъде използван за създаване на убедителни текстове, синтетични гласове и визуални имитации на реални хора.

Това позволява подправената техническа идентичност да бъде съчетана с още по-правдоподобна комуникация.

Например номерът на познат човек може да бъде подправен, а гласът в разговора да бъде имитиран чрез синтетична реч.

Подобна комбинация може да направи проверката по-трудна, особено ако се разчита само на номера и гласа.

Не всяка гласова измама използва изкуствен интелект и не всяко подправено обаждане включва имитация на глас.

Но технологичното развитие показва защо независимото потвърждение на самоличността става все по-важно.

Най-важният принцип: познатото име не доказва самоличност

Спуфингът използва една от основните ни привички в дигиталната комуникация – склонността да се доверяваме на видимата идентичност на подателя.

Виждаме познат номер, име, лого или интернет адрес и предполагаме, че комуникацията е автентична.

Но съвременните технологии позволяват част от тази информация да бъде подправена или имитирана.

Затова най-сигурният подход е да проверяваме не само кой изглежда, че се свързва с нас, но и какво иска да направим.

Ако непоискано съобщение или обаждане изисква парола, код, финансов превод или достъп до профил, независимо потвърдете искането чрез официален канал.

Доверието в дигиталната среда трябва да се основава на проверима информация, а не единствено на името, номера или изображението, които виждаме на екрана.